Чели ли сте за Пипи?  А пили ли сте смалидон? Аз пих на времето и си мърморех : „Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна!” С годините растях. И вярвах, че заклинанието на Пипи не струва и пет стотинки. Че е като дядо Коледа, феите, елфите и цялата приказна пасмина.
И така, до оня ден. Когато по детски изплезила език, направих това:
 
Уж заради детето. За да се забавляваме. Основното забавление беше мое. Детето помагаше. После му дръпна една игра с куклите, а аз поглеждах накриво, дали няма да ги развали.
Тогава разбрах – заклинанието е  проработило!  То и преди имаше индикации, но не им обръщах внимание. Затова, внимавайте със заклинанията! И внимавайте, какво четете на децата си! Аз от вчера чета на моето за Пипи, а то вече спи с крака върху възглавницата и си мърда пръстите!    

Чудесно е да откриеш детето в себе си, особено когато си мислиш, че вече си го загубил...
Поздрави и добре дошла!

ето защо си мърдам пръстие непрекъснато?!?! много сладко си го написалА. имаш моя глас.

Мерси, Барбо!

Щастливка!

Не знам, каква е тази дивотия, да излизам анонимна в собствения си блог, след като съм се логнала, та трябваше да излизам и пак да влизам, за да отговоря не анонимно.
Маринеро, в случай, че пак изляза "анонимен"